Притча за човека, който искал да осигури щастие на децата си

Вървял си по пътя един стар мъдрец и се любувал на природата. По някое време минал покрай нива, на която работел един селянин. Човекът бил грохнал от работа, изморен и потен и едва стоял на краката си.

Мъдрецът се спрял и го заговорил:
– Хей, човече, ела да поседнем на сянка и да си поговорим. Хем да си починеш малко.
– Не мога, трябва да работя. Денят вече преваля, а аз имам още толкова много работа.

– Защо работиш толкова много? – попитал старецът. – Спирай да си почиваш отвреме на време. Погледни колко е прекрасен денят!
– Не мога. Нямам време да се наслаждавам нито на деня, нито на живота. – отговорил мрачно човекът.
– Но защо се обричаш на всичко това? – недоумявал старецът. – Така пропускаш щастието…

– Нямам време за щастие! Аз трябва да се трудя и да страдам, за да осигуря щастие на децата и внуците си. Моят дядо е правил същото заради моя баща, а моят баща е страдал заради мен.

– А някой от вашето семейство бил ли е щастлив? – полюбопитствал странникът.
– Все още не, но моите деца и внуците ми сигурно ще бъдат! – възкликнал човекът и отново се захванал за работата си.

– Виж, приятелю… Позволи ми да ти дам един съвет. Неграмотният не може да научи никого да чете. Нито къртицата може да възпита орел! Така че, най-напред се научи ти да бъдеш щастлив, за да можеш да научиш и децата си на това.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: Gnezdoto