София не е България

София не е България.

Колчетата на “Графа” са бълхи, спрямо рака, който разрушава огромни части от държавата.

Видин не е застинал в миналото, а умира като тежко болен, който знае какво го очаква, но очите му продължават да се отварят, все по-трудно.

На влизане в града те посрещат отляво и отдясно поне 2 километра изоставени и разрушени заводи, цехове, комини.

В центъра на града са разлепени реклами за най-ниските цени на Балканите.

За какво?

За земя или за надежди?

Шушука се за мафиоти, за дълбоки връзки между тарикати и политици.

Пропуснати надежди.

Вероятно много.

По улиците се виждат най-вече жени над средна възраст.

В едно от училищата децата преди години били около 500, а сега са 150.

Ромската махала обезлюдява също, защото я напускат в посока Западна Европа.

Градът е намалял за 30 години с цели 20 хиляди души.

Това е половината от днешното население.

Уникалната крепост Баба Вида, красотата на природата и на тихия Дунав, който прави опасен завой точно при града, хилядите специалисти от производството по времето на социализма…

Целият този потенциал се похабява.

За това, когато човек си мисли как неговите проблеми в стряскащо по-развитата София по доходи, по работа и по възможности, са най-важните на света – трябва просто да отиде там, а защо не и в друг български град като Видин – много са в същото положение.

Хората там не се интересуват много от други въпроси, освен от базови неща като хляб и работа.

Не ги интересуват колчетата на “Графа”, джендъра и т.н.

Видин е пример за това как България премина от социализъм в преход към първобитен строй.

Местни феодали се разпореждат с ресурси и влияние, хората отиват на гурбет по няколко месеца, за да върнат спестени пари в семейството, останалите остават в града на страшно ниски заплати да гледат семейството, по площадите се правят ремонти с евросредства, за да се отчита дейност и вероятно да се източват пари, не се мисли за пет, десет години напред.

В това отчайващо положение съвсем закономерно патриотизъм и традиционни ценности взимат връх сред някои хора, а сред мнозинството – изтощение, вътрешна миграция или ежедневна борба.

Просто е адски тъжно.

И всичко това се случва до нас.

Ивайло Динев, Фейсбук

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Източник: Lentata